Азотни торове

„Съдбата на народите, следователно събата на нашата цивилизация, зависи до голяма степен от наша...

Фосфорни торове

Фосфор (P ) Фосфорът е безусловно необходим за всички живи организми елемент поради участието м...

Калиеви торове

Калий (К) Калият изпълнява важни функции в растителния организъм: регулира физическото състояни...

Комплексни торове

Калций (Ca)   Ролята на калция се проявява за нормалното протичане на делението на клетките, в...

  • Азотни торове

  • Фосфорни торове

  • Калиеви торове

  • Комплексни торове

Азотни торове

„Съдбата на народите, следователно събата на нашата цивилизация, зависи до голяма степен от нашата способност да използваме правилно минералните торове.” АНРИ ВОАЗЕН

 

Азот (N)

Азотът е основен хранителен елемент , най – важната съставна част на белтъчините, аминокиселините и редица органични съединения в растителния организъм като нуклеинови киселини (РНК и ДНК), хлорофил, небелтъчни съединения, алкалоиди и пр. Като съставна част на белтъчините азотът играе важна роля в процесите на растежа, развитието и плододаването. Участието му в състава на хлорофила определя ролята му в процеса на фотосинтеза, в образуването на листна маса, във формирането на плодовете и семената. Участието на азота в нуклеиновите киселини, в синтезата на хормони, витамини, гликозиди, алкалоиди и други азотсъдържащи органични съединения оказва силно влияние върху хабитуса на растението, темпа на развитие и като цяло – на качеството и количеството на добива

 

Съдържание и форми на азота в почвите

Общото съдържание на азота в орния слой на по-голямата част от обработваемите почви в България варира в пряка корелация със съдържанието на хумус в този хоризонт. Азотът съставя 1/20 до 1/12 част от хумуса. Тази зависимост е особено добре изразена  в по-долните почвени слоеве, където съдържанието на азота намалява успоредно с понижаването на хумусното съдържание.

Изчислен на базата на общото съдържание на азота и обемната маса  на почвата общия запас от този елемент в орните хоризонти на българските почви на един декар е от 60 до 1500кг. Приблизително 98 -99% от този азот се намира в почвата във вид на органични азотни съединения и само около 1 – 2%  - като усвоими за растенията минерални форми.

Независимо от това, че по-голяма част от органичните азотни съединения в почвата са неразтворими във вода и не могат да се използват от растенията директно, те са важен, макар и косвено изпочник на азотна храна за тях. Под влиянието на много видове почвени микроорганизми  органичните съединения в почвата постепенно се разлагат, при което част от азота им преминава в амоняк, съответно в амониеви соли и нитрати. Съвкупността от сложните микробиологични процеси, които водят до превръщане на органично свързания азот в амониеви и нитратни съединения се нарича амонификация и нитрификация. Тези процеси имат изключително важно значение за подобряването на почвите. Те се извършват във всички почви, но скоростта на минерализация на органичното вещество зависи от температурата, влажността, аерацията и реакцията на почвата, от количествата и свойствата на намиращите се в нея органични вещества и др.

При липса на едно от тези условия процесите на амонификация  и нитрификация се забавят или напълно спират. Така например през зимата минерализацията не се извършва поради ниските температури и преовлажняване. Затова есенните посеви трябва да се подхранват рано напролет  с азотни торове, съдържащи нитратната форма на азота. При силно кисели почви процесите на минераизация на органичното вещество и освобождаването на минерални форми на азот също се затормозяват. Твърде чувствитлно влияние върху минерализацията оказва естеството на разлагащо се органично вещество и осбено азотното му съдържание. При бедни на азот пресни растителни остатъци, например слама от житни растения и други, буйно размножаващите при тези условия микроорганизми бързо изчерпват азота и процесът на амонификация се забавя. Нещо повече, в такива случаи за да задоволят нуждите си от азот , микроорганизмите усвояват енергично и готовите в почвата амониеви и нитратни съединения, като по този начин стават конкуренти на растенията по отношение на азотна храна. Този процес се нарича биологична фиксация на азота в почвата. Ето защо торенето с бедни на азот пресни растителни остатъци влияе отрицателно върху развитието на растенията и едва когато процесът на разлагане напредне достатъчно, то дава положителен ефект върху азотното хранене на растенията. Много често такова блокиране на азота се наблюдава при внасяна в оранжериите на не компостирана слама, дървесни кори и стърготини, оризови и слънчогледови люспи, торф, листовка и др. За да се избегне биологичната фиксация на азота, такива материали трябва да се използват само след предварително компостиране и намаляване на съотношението въглерод – азот.
Активността на процеса на нитрификация в почвата е признак  за плодородието на почвата. От една страна нитратния азот не се поглъща от почвения поглъщателен комплекс нито обменно, нито по химичен път. Вследствие на това той запазва своята подвижност в почвата и се придвижва с почвената вода към корените на растенията. От друга страна енергичното протичане на нитрификацията е признак, че в почвата има всички условия, които са необходими за нормалното развитие на културните растения  - аерация на почвата, подходяща влажност и реакция и др.

В почвите протичат и процеси на денитрификация, които се изразяват в редукция на нитратите до свободен азот, който е неусвоим за растенията и излиза във въздуха. Тези процеси се осъществяват от денитрифициращите бактерии, които са резвиват по-добре при анаеробни условия (слаба аерация на напочвата) и наличност на преснни растителни остатъци.
Единствения начин да се предпази почвеният азот от излитане е да не се създават подходящи условия за процесите на денитрификация. Внесеният торов азот под формата на амониеви съединения в почвата може да се предпази от излитане по пътя на денитрификацията като се използват инхибитори на нитрификацията заедно с внасянето на торовете. По този начин се забавят процесите на превръщане на амониевите форми на азота в нитрати, а от там и възможността от излитане на азота или от измиване с дъждовните или поливните води в по-долните слоеве на почвата.
Голямо значение за натрупването на азотни съединения в почвата имат грудковите и свободноживеещите в почвата бактерии. Те усвояват азота от въздуха и го превръщат в усвоими за растенията азотни съединения. Тези бактерии имат важно значение за селското стопанство и затова тяхната дейност се подпомага от производителите, като се подобряват условията за тяхното развитие и азотфиксиращата им способност  чрез използването на бактерийни торове. 
В почвата постъпват  ежегодно, макар и в малки количества азотни съединения и с валежите – около 0,5 – 1,5кг. на  декар годишно. По-големите стойности са отчетени в районите на азотноторовите заводи и металургичните комбинати.

В нашата страна от торене с азотни торове се нуждаят всички почви, но тази нужда е особено голяма при нечерноземните почвени типове, тъй като въпреки значителните ежегодни постъпления на азотни съединения в почвата за сметка на атмосферния азот и въпреки непрекъснатото минерализиране на органичносвързания азот в почвата, селскостопанските растения не разполагат с достатъчно усвоима азотна храна, за да дават високи добиви. Това особено с голяма сила се отнася за зеленчуковите култури, цветята и др., които извличат значителни количества азот за формиране на добивите и са много взискателни към концентрацията на азот в почвата. Оборският тор, който е извънредно важно средство за попълване на азотните запаси в почвите и за осъществяване на кръговрата на азота в селското стопанство, също не може да бъде достатъчен за максимално задоволяване на нуждите на растенията с азотна храна.  Затова торенето с промишлени азотни торове е едно от най-мощните средства в ръцете на фермера за повишаване на почвеното плодородие и на добивите от селскостопански култури.

Промишлените азотни торове се раделят на четири групи, в зависимост от формата, в която е застъпен азотът:

1.     Амониеви торове, които съдържат азот под формата на амониева група.

2.     Нитратни торове, или селитра, които съдържат азот под формата на нитратни съединения.

3.     Амониево – нитратни торове, които съдържат азот както в амониева, така и в нитратна форма.

4.     Амидни торове, които съдържат азот във вид на амид.

5.     Смесени азотни торове, които съдържат азот както в амониева и нитратна форма, така и под формата на амиди.

В отделните страни относителния дял на различните групи азотни торове е различен. В нашата страна се произвеждат и импортират торове от петте групи, но най-голям дял заемат амониево – нитратните и амидните торове.