Азотни торове

„Съдбата на народите, следователно събата на нашата цивилизация, зависи до голяма степен от наша...

Фосфорни торове

Фосфор (P ) Фосфорът е безусловно необходим за всички живи организми елемент поради участието м...

Калиеви торове

Калий (К) Калият изпълнява важни функции в растителния организъм: регулира физическото състояни...

Комплексни торове

Калций (Ca)   Ролята на калция се проявява за нормалното протичане на делението на клетките, в...

  • Азотни торове

  • Фосфорни торове

  • Калиеви торове

  • Комплексни торове

Комплексни торове

Калций (Ca)

 

Ролята на калция се проявява за нормалното протичане на делението на клетките, в регулирането и поддържането на оптимално състояние на клетъчните мембрани  и клоиди.

Съдържание и форми на калция в почвите

Общото съдържание на калция в повърхностните хоризонти на почвите, разпространени в нашата страна е в границите между 1 и 5%, изразено катоCaO . Изключение правят някои смолници и хумусно-карбонатни почви (рендзини), които съдържат над 5% CaO и жълтоземно- подзолистите почви в Югозападна България, които съдържат под 1% CaO.

В почвите калцият се среща предимно в първичните неизветрени минерали, влизащи в състава на основните скали: базалт, диабаз, габро и др. Освен това голяма част от калция се намира в почвата под формата на карбонати. Срещат се и фосфати и сулфати на калция. Най-достъпен за корените на растенията е калцият, разтворен в почвената вода и обменно адсорбираните  калциеви катиони. Количеството на обменния калций в българските почви е между 10 и 50 mgeq / 100g почва. С ниско съдържание на обменния калций се характеризират киселите почви и някой планинско ливадни почви, развити върху гранити. При болшинството от българските почви количеството на обменния калций е достатъчно за нормалното снабдяване на растенията с този елемент. Само при киселите почви подвижния калций  е недостатъчен за обезвреждане на токсичните за растенията алуминиеви и манганови йони. Затова на тези почви може да се наблюдава алуминиева и манганова токсичност. При карбонатните почви, каквито в нашата страна се срещат често, високо съдържание на калциев карбонат (CaCO3) и голямото количество на активен калций предизвиква хлороза, дължаща се на недостиг на желязо, манган, цинк и др. или няколко  от тези елементи едновременно. Това заболяване много често е пречка за отглеждане на някои култури (соя, фъстъци, лозя и някои овощни видове) на карбонатни почви. Лечението на това заболяване

 

може да се извърши чрез прилагане на микроторове, съдържащи съответния микроелемнт, който е в недостг.

 

 

Магнезий (Mg)

Магнезият е основен градивен елемнт на хлорофила, където е свързан с азота и влияе непосредствено върху фотосинтезат, активира каталитично функцийте на много ензими, влияещи на синтеза на белтъчини и въглехидрати. Важна функция на магнезия е регулиращото му влияние при усвояването на хранителни елемнти и на вода от корените на растенията.

 

Съдържание и форми на магнезия в почвите

Общото съдържание на магнезий в българските почви варира в доста широки граници ( от 1 до 10%). Това зависи главно от състава на почвообразуващите скали, върху които са формирани отделните почвени типове и от процесите на почвообразуване. Най-богати на общ магнезий са смолниците в Южна България, развити върху андезити. По-ниско е съдържанието на този елемнт в черноземите, формирани върху льос и льосовидни отложения, и смолниците върху плиоценски отложения. Най-бедни на общ магнезий са силно песъчливите алувиални и планинско ливадни почви, които съдържат по-малко от 1% магнезий.

Основната част по почвения магнезий се съдържа в първичните минерали (оливин, амфибол, биотит, мусковит и др.) и в трудноразтворимите карбонати (доломит). Обменния магнезийсъставя около 10 – 25% от общото количество на обменните катиони в почвения поглъщателен комплекс. Основен източник за храненето на растенията с обменен магнезий е онази част, която се извлича от почвата с CaCI2 (0,025% N разтвор) при съотношение на почвата към екстрагента  1:10 и бълникане 1ч. Граничните стойности на запасеност на почвите с подвижен магнезий са показани в табл.1.

 

 

Таблица1
Гранични стойности на запасеност на почвата с подвижен магнезий

Подвижен магнезий (Mg) в mg/100g почва

Запасеност на почвата

Песъчливи почви

Пясъчно-глинести,глинесто-песъчливи

Глинени почви

Слаба

Умерена

добра

Под 2,5%

2,5 – 5.0%

Над 5%

Под 3,5%

3,5 – 7.0%

Над 7%

Под 12%

12 – 14%

Над 14%

 

Проучванията, които са направени в нашата страна, показват, че българските почви с по-тежък механичен състав с неутрална до слабо кисела реакция се характеризират с благоприятен магнезиев режим. Недостатъчно запасени с усвоим за растенията магнезийса някои силно песъчливи алувиално – делувиални почви, някои кафяви горски почви, където често се наблюдават признаци на недостиг при лозя, овощни градини и други култури. Често недостиг на магнезий се наблюдава и при оранжерийните краставици, домати и цветя. Най-често недостиг на магнезий изпитват оранжерийните краставици, отглеждани върху бали слама и цветя, отглеждани върху компостирани борови кори, без добавка на магнезийсъдържащи торове.

 

Сяра (S)

По-голяма част от сярата влиза в състава на белтъчните вещества. Семената и листата са по-богати на сяра,отколкото стъблата и корените. Като съставна част на растителните белтъчини, сярата взема активно участие в азотната обмяна на растението. В процеса на зреенето на зърнените и житни култури заедно с натрупването на белтъчини в зърното нараства и съдържанието на сяра. При недостиг на сяра се задържа синтезирането на белтъчините, а в при нормално хранене със сяра – се увеличават белтъчините. Сярата играе важна роля в окислително – редукционните процеси, в енергетичния баланс на организма, във функционирането на хормоните, активирането на ферментите, образуването на хлорофил и др. Съдържащата се сяра в сулхидрилната

 

група стимулира делението и растежа на клетките. В отсъствие на сяра се прекратява дейността на камбия, намалява съдържанието на хлорофил в листата, задържа се растежа на растението.

 

Съдържание и форми на сярата в почвата

Общото съдържание на сяра в повърхностните хоризонти на българските почви се колебае в доста широки граници – 0,01 до 0,13%, което представлява общ запас от 5 до 10 кг/дка чиста сяра. В почвите  тя се среща както под формата на органични съединения, така и във вид на минерални форми, най-често като сулфати. Само при силно изразени анаеробни условия е възможно натрупването на известно количество сулфиди (оризища), но при аериране на почвата сулфидите бързо се оксидират до солфати. Както при заота, така и при сярата почвеното органично вещество е единствената форма за натрупване на трудно разтворими серни съединения, в които се запазва сярата от измиване. Колкото по-високо е съдържанието на органично вещество в почвата, толкова по-високи са и бщите запаси от сяра. Най-богати на обща сяра са засолените почви, разпространени  в Южна България, планинско – ливадните и блатните почви, черноземите и кафявите  и горски почви. Бедните на сяра са алувиално – ливадните, псевдоподзолистите канелени и горски почви и др.
Набавянето на необходимата за растенията минерална сяра може да става по различни начини. Най-често почвите у нас осигуряват достатъчно количество сяра за задоволяване нуждите нуждите на растенията от този елемент, чрез превръщането на сяросъдържащи органични съединения вминерални сулфати. Наред с това част от трудноразтворимите неорганични съединения на сярата непрекъснато се разтварят в почвената вода и преминават в разтворима форма. Освен това в почвите протичат и процеси на фиксация ан сярата чрез свързване на сулфатните анионис калциевия катион и образуване на калциев сулфат
(CaSO4).

 

 

За осигуряване на растенията със сяра известно значение има и внасянето на сяра с валежите главно под формата на серен диоксид (SO2) – кисели дъждове. Значително количество сяра постъпва с оборския тор и промишлените торове (амониев сулфат, суперфосфат, калиев сулфат, магнезиев сулфат и др.), а също така и чрез използване на сяросъдържащи сетициди. Поради тези причини рядко се наблюдават признаци на недостиг на сяра при растенията и рядко се прибягва до торене със сяросъдържащи торове (гипс).

МИКРОЕЛЕМЕНТИ

В почвата се срещат всички микроелементи, които са необходими за растежа и развитието на растенията. Някои от тях са в големи количества (желязото и мангана) и въпреки това при определени условия растенията изпитват глад по отношение на достъпна за кореновата система форма. Много често при благоприятни за разтворимостта условия в почвата някои микроелементи се срещат в такива количества, които са токсични за растенията. Най-често това се наблюдава на кисели почви, и се дължи на вредното действие на мангана, никела и др. Често такива количества се съдържат в почви, замърсени от индустриални отпадъци или кисели води от флотационни фабрикати.

Желязо (Fe)

Желязото в растителния организъм е свързано с различни аминокиселини, белтъчини и други биополимери. Йоните на желязото взимат активно участие в окислително -редукционните процеси на фотосинтезата, дишането, биосинтезата на белтъчини и хлорофил, редуцирането на нитратите и нитритите и пр.

Съдържание и форми на желязото в почвите

Общото съдържание на желязото в повърхностните хоризонти на почвите е между 1 и 10%, а при някои тропически почви може да достигне и до 20 – 30%. С по-ниско съдържание на общо желязо се характеризират почвите, формирани върху изветрели  материали от гранити, мусковитови шисти, пясъци и др.бедни на този елемнт скали и по-високо в почвите, развити върху магмени, метаморфни  и глинести утаечни слаки.
По-голяма част от желязото в почвите е включено в кристалните решетки на първичните и вторични минерали, оксидите и хидрооксидите. При изветряване на минералите и при въздействието на кореновите секрети и силните минерални киселини, които се образуват в почвата при нитрификация, се освобождава известно количество усвоимо за растенията желязо. При неутрална и слаба кисела реакция на почвата, при каквато се отглеждат по-голяма част от селскостопанските растения, съединенията на желязото са стабилни и поради тази причина са незначителен източник за растенията.
В почвите желязото се среща както в двувалентна, така и в тривалентна форма. Солите на тривалентното желязо се разтварят само в кисела среда и затова в почвения разтвор се срещат рядко. При кисела реакция на почвата (pH – 4
– 6) се срещат съединенията на двувалентното желязо, които са усвоими за растенията. Тази реакция на почвата се смята за най-подходяща за хранене на растенията с желязо. При pH на почвата от 6 до 8 и нагоре съдържат незначителни количества от подвижно желязо и растенията изпитват глад по отношение на този елемент. Затова често в карбонатните почви се наблюдава хлороза, предизвикана от недостиг на желязо, която у нас е известна като варова или карбонатна хлороза. Слабо запасени с подвижно желязо са карбонатните черноземи и хумусно карбонатните почви (рендзини) с високо съдържание на калциев карбонат. При културите, отглеждани на тези почви, недостигът на желязо се подсилва от наличието на по-големи количества разтворими фосфати или след торене с по-високи норми на фосфорни торове. Антагонисти на желязото в почвите са подвижните форми на мангана и медта.

Токсични количества на желязо  в почвата се  наблюдават много рядко. За да се прояви токсичността на този елемент в почвата, е необходима силно кисела реакция и анаеробни условия. Такива условия могат да се срещнат само ливадно – блатни почви с кисела реакция.

   Манган (Mn)
Мангана взема активно участие в регулиране на окислително – редукционните реакции при процесите на дишане, фотосинтеза, азотния и въглехидратен обмен и др.

 


Съдържание и форми на мангана в почвите

Съдържанието на общ манган в почвите е свързано главно с минералния и химичен състав на почвообразуващите скали. По – богати на манган са почвите, развити върху скали с по-високо съдържание на минерали, богати  на този елемент. В почвите, развити върху широколистни гори, се наблюдава акумулация на мангана в повърхностните хоризонти. В зависимост от посочените фактори в повърхностните хоризонти на почвите се съдържа от 0,03 до 0,3% Mn.

Под влиянието на оксидационно – редукционните условия в почвите  и pH манганът може да се среща под формата на различни съединения. Най-достъпни за растенията са съединенията на двувалентния манган, а тези на три – и четривалентния манган са трудно достъпни за растенията. Оксидите на четривалентния манган са нератворими и недостъпни като храна за растенията. Подвижността на мангана в почвата зависи главно от реакцията, оксидационно – редукционните условия, хумусното съдържание и др. С понижаване на pH количеството на съединенията на четиривалентня манган в почвите  намалява  и при pH – 5 се свежда почти до нула. При pH, по-високо от  6,5%, двувалентния манган започва да се оксидира и се утаява. При pH окло 8 цялото количество разтворим манган се утаява и растенията изпитват глад по отношение на този елемент. Това се наблюдава при карбонатните и засолените почви  или при субстрати за отглеждане на декоративни растения, приготвени от низинен торф с алкална реакция или поливане системно с варовити води. Прекомерно големите количества подвижен манган в някои кисели почви може да окаже вредно въздействие върху чувствителните към повишени концентратции на манган растителни видове (люцерна, детелина, лавандула и др.). При отглеждане на тютюн  на кисели почви  и напочване токцичността е ярка проявена и причинява заболяване от бараковска чернилка.


 

 

 

 

Цинк (Zn)

В растенията цинкът изпълнява многофункционална роля в обмяната на веществата. Той оказва пряко или косвено влияние върху фотосинтезата, дишането, синтезата на хлорофил и растежни регулатори, фосфорния, азотния и въглехидратен обмен.

Съдържание и форми на цинка в почвите

Общото съдържание на цинк в повърхностните хоризонти на почвите е между 20 и 100 мг/кг. най-богати са почвите, формирани върху гнайс, по-бедни са тези, които са формирани върху гранити и най-бедни на общи запаси от цинк са почвите формирани върху мрамори. С по-високо общо съдържание на цинк се характеризират повечето от смолниците, черноземите, типичните канелени  горски почви и ливадно – канелените.

При изветряване на цинксъдържащите минерали биотит, амфибол, пироксен и други се образуват леснодостъпни за растенията форми. Образуваните в почвата цинкови хидроксиди, карбонати и фосфати са слаборазтворими и труднодостъпни за корените на растенията. По-достъпни са обменните катиони на цинка. Когато са адсорбирани от минералите от групата на монтморилонита и илита, те са по-труднодостъпни, а когато са адсорбирани върху повърхността на минерали от групата на каолините, са по-леснодостъпни за растенията. Подвижността на цинка в почвата се определя главно от pH и наличието на карбонати и фосфати. Той е по-подвижен в киселите почви и по-слабо подвижен при карбонатните  почви. Затова най-добре обезпечени с подвижен цинк са псевдоподзолистите почви, а най-слабо – карбонатните черноземи, карбонатните смолници и хумусно – карбонатните почви. Цинков недостиг може да се предизвика и с дълбоко риголване на почвите, при което богатата на карбонати подорница се изнася на повърхността, а така също и при торене с много високи норми на фосфорни торове.

 

 

 

 

 

Мед (Cu)

Функциите на медта са свързани с най-сложните процеси в растителната клетка – дишане, фотосинтеза, синтез на белтъчини, въглехидрати и витамини, обмяната на азота, фосфора и др. Тази многостранна роля на медта се определя от участието и в състава на редица ензими и белтъчини.

Съдържание и форми на медта в почвите

Общите  запаси от микроелемнта мед в почвите се колебаят в доста широки граници ( от 2 до 100 мг/кг почва). Най – богати на обща мед са черноземите и смолниците, а най-бедни  торфено – блатистите почви. Почвите, които са образувани под тревиста растителност съдържат повече мед в повърхностните хоризонти, а тези формирани под въздействието на горска растителност, съдържат повече мед в по – долните хоризонти. В почвата медта се среща под формата на различни съединения с различна разтворимост и достъпност за растенията. Слабо подвижна и труднодостъпна за растенията е медта, която е абсорбирана необменно, свързана под формата на осиди, хидрооксиди, карбонати и фосфати, а също така и медта, свързана под формата на органиични съединения. Обменните медни катиони, които се намират на повърхността на глинените минерали, са достъпни за растенията. Те обаче са по-трайно свързани с почвения поглъщателен комплекс, от катионите на калция, магнезия, калия, натрия и др. Поради това тези катиони, внасяни в почвата с торовете, не увеличават подвижността на медта чрез обменните реакции. Водородните катиони обаче са в състояние да изместват медния катион от почвения поглъщателен комплекс, с което се повишава подвижността на медта.  Поради това по – добре обезпечени с подвижна мед са киселите почви, а на карбонатните почви често се наблюдават признаци на недостиг. Най-силно страдат от недостиг на мед растенията, отглеждани на ливадно-блатни почви със слабо и силно алкална реакция. Токсичност на може да се наблюдава на почви с подходяща реакция за нейната подвижност и след изкореняване на стари лозя , пръскани продължително време с мед съдържащи фунгициди. От полските култури най-чувствителен е ечемикът.

 

 

Бор (B)

Борът е един от микроелементите, чиято необходимост е твърдо установена. Неговото действие е свързано с образуването на растителни тъкани, с окислително- редукционните процеси, с обмяната на въглехидратите, белтъчините и нуклеиновоте киселини, с постъпването на минералните елементи  в растенията и пр.

Съдържание и форми на бора в почвите

Борът се съдържа във всички почви и концентрацията му в хумусните хоризонти варира в широки граници – от 1 до 100 мг/кг почва. Среща се както в първичните минерали, така и в органичното вещество и в почвения разтвор. Достъпни за растенията са борната киселина, съдържаща се в киселите почви, бораксът, борацитът и някои други съединения от неутралните и алкалните почви. Те се образуват в процеса на минерализация на органичните вещества и в резултат на разрушаване на боросъдържащите минерали в почвата. Количеството на достъпния за растенията бор е по-малко от 5% от общото съдържание на този елемент в почвата. Най-често недостиг на бор има в почви, образувани върху кисели вулканични скали и кисели почви, където борът се измива при процесите на излужване и оподзоляване, в леки по механичен състав почви, кисели блатни и торфени почви.

Запасеността на почвата с достъпни за растенията форми на бор се определя чрез извличане на горещо с дестилирана вода.

Българските почви съдържат от 0,1 до 4мг подвижен бор в 1кг почва. От борното торене се нуждаят културите, отглеждани на карбонатни почви, които съдържат под 1мг водоразтворим  бор на 1кг почва. Бедни на бор са почвите, които съдържат под 0,5 мг B/кг почва, средно запасени са когато съдържат 0,5 – 1,0 мг B/кг, а добре запасени са почвите, които съдържат над 1мг В/кг почва.