Калий (К)

Калият изпълнява важни функции в растителния организъм: регулира физическото състояние на клетъчните клоиди; участва в процесите, свързани с трансформирането на енергията и обмяната на азота; влияе на обмяната на органичните киселини и въглехидратите; стимулира растежа на младата меристема; благоприятства образуването на механични тъкани и пр. Добре осигурените с калий растения преодоляват по-лесно засушаването, имат по-активна фотосинтеза.

Съдържание и форми на калия в почвите

Общото съдържание на калия в повърхностните хоризонти на българските почви обикновенно е между 1,0 и 2,5% от масата на почвата. В някои глинести  почви съдържанието на калия може да достигне до 3 - 4 %, а в леките песъчливи почви, както и в торфените под 0,5%. У нас преобладават почвите с високо съдържание на калий. С по-високо съдържание на калий се характеризират някои кафяви горски и алувиално – ливадни почви, черноземите и смолниците , а с по-ниско жълтоземните, псевдоподзолистите сиви и канелени горски почви и  др.
Калият в почвата се намира предимно във вид на трудноразтворими силикатни минерали и е слабодостъпен за растенията. Сравнително лесно усвоим е обменния калий, който представлява главният източник на калиева храна на растенията. Количеството на водоразтворимите във вода калиеви соли в почвите обикновенно е твърде малко. Причината за това е енергичното поглъщане на калия от твърдите почвени частици и преминаването му в обменна форма. Когато се изчерпи калия от почвения разтвор, част от обменния калий преминава в разтвора, а част от необменно погълнатият калий преминава в обменна или разтворима форма. Съдържанието на водоразтворимия, обменния и част от необменния калий в почвата се излъчва чрез бълникане с разтвор на 2 N HCI, а само водоразтворимият и обменният – с разтвор на CaCI2  или по двойнолактатния  метод, по който се извлича и подвижният фосфор.